«СІ.

КЪМЪ БЪЛГАРСКИТЕ ТАЙНИ ЕЗИЦИ

—=—=—— (БРАЦИГОВСКИ МЕЩРОВСКИ (ДЮЛГЕРСКИ) И ЧАЛГЖДЖИЙСКИ ТАЕНЪ ЕЗИКЪ) отъ

С. Авгивров'ь

КоаорѕкіЅќагіпі.сот

Прідметь на тази ми студия ще бждать два тайни езика,

единътъ отъ които -- брациговскиятъ дюлгерски таенъ езикъ — е донЂидђ вече познать въ своя лексикаленъ съставъ, а дру- гиять — чалгаджийскиять!) — сега за пръвъ пжть ще се раз-

глежда. МатериялитЪ си за тБзи два тайни езика събрахъ самъ миналата година, пр зъ тритв великденски праздника въ Брацигово. 2)

"| Тур. чалгж 1) звукъ отъ музикаленъ инструменть и 2) музикаленъ инструментъ.

*) Брацигово съ своето оригинално м стоположение и особито население, инте- ресно отъ веБка страна, отдавна ме привличаше, та на 17. априлъ 1899 г. съ готов- ность се възползувахь отъ любезната покана на приятеля си В. Грамполовъ, родомъ Брациговець, да прбкараме свътлитЪ празници въ тоя чаровенъ родопски катъ. Историята на това селище и неговото мвстно нарђчие не сж още до тамъ добрі изслЪдвани, та къмъ даннитћ, съобщени отъ К. Иречекљ (Княжество България, часть ЇЇ. стр. 438—442) . и Ат. Мишевъ (Сбм. ХТ., стр. 181-187 и Бойтъ около Брацигово въ 1876. Пловдивъ 1881, стр. 11), желая да прибавя н кои свои бЪл Вжки, които усп ъхъ да запиша.

ПрВди заселяньето на Брацигово, на западъ отъ него, на ижтя за Пещера, при едноименна ріка въ сегашниті „Ливади“ е лежало селището Превренъ. Край него е минувалъ постлань друмъ, който идЬлъ отъ Т. Пазарджикь, прЪсичалъ Чанакчиево, Ясжкория и отиваль па югъ, сл вди отъ който и до сега се забфлЪзвали. То е било изложено на грабежит на воискитћ, що минували по туй шосе, и при потурчва- ньето на помацитВ било разорено. ЖителитЬ му се пръснали: едни се пр$селили въ Пещера, други въ Пазарджикъ; а около 15 кжщи дошли и образували сегашно Брацигово, чието първоначално име ще да е било пакъ Превренъ. Споредъ г. Гаджовъ, отъ когото черпя и горнитБ св дБния, въ Цариградския кютюкъ Брацигово било отбЪл зано съ старото си име Превренъ. Не ми е извЪстно, дали подирното не се срЪща въ книжката на поцъ Константинъ, "Е(хвр оу пері тўс ёларҳіас Ф.Мллоо- подеюс. "Ку Виууџ тўс Абстріас, 1819, която не ми е сега при ржцв. Й до сега въ м стностьта „ЛивадитЪ“, въ старото землище на Преврепъ, се намирали останки отъ основи на кжщи. Тамъ и слЬдъ разорението на селото е ставалъ панаиръ на аби и др. Містото дфто е ставалъ панаирътъ се наричало още Узунчаршия.

Отъ дв се е взело сегашното име Брацигово? Пр%ди 150 години, споредъ г. Га- · джовъ, 70- 80 челяди отъ Костурскитћ села Галище, Сливница, Омутсково (въ селото и до сега има Омотска махала), Качаунъ и Орђхчово (у В. Кжнчовь, Македония, етно- | графия и статистика, 1900 намфрихъ само пљрватћ три села: Галища, Омотско, Слим- вица), измжчени отъ турскитв золумлуци, се прЪселили въ Брацигово. ТВ ще да сх и. прЪкръстили Превренъ въ Брацигово, което по лека лека изтикало първото. Споредъ г. Гаджовъ въ ніком по-стари турски документи, които той самъ виждалъ, селото било писано Барсйкозо (отъ Бърсакъ? тъй се наричатъ сега още Кичевци, В. Кжнчовъ, ор. с. . 30), а по-старитв хора изговарали Барцикдзо, Въ по-нови турски документи (азъ видіхь такива отъ 1191 и 1195 г. турско зБточисление) селото се сръща подъ името Брачково, въ разговорния турски езикъ Брацигъ. Тука тр ба да забфлфжа, че въ Македония, Щипска каза, също сръщаме село Варсаково (В. Кънчовъ, ор. с. стр. 230).

‚ Тълкуваньето на Ат. Мишевъ (Бойтъ около Брацигово, стр. 11) че „братската любовь, братското живувание и взаимната помощь на основателитЪ за забрана, дали сж

22*

ДумитБ отъ дюлгерския езикъ ми съобщи главно зидарьть Никола Каравълковъ,3) единъ отъ най-добритв още познавачи на този таенъ езикъ, както всички признаваха въ селото; освЪнъ това, когато мало и голмо узна, че азъ се интересувамъ за тоя езикъ, и излЪзохъ

поводъ за наименованието на селото сь прЪкрасното име: Братово; тжй като т сж се бранили и сх поминували братски, а турцит% не са могли да изрекатъ думата Братски, а сх го изговарали Братцикъ, то останало си името му по турски Братцигъ, а по Български Брацигово което е доста разпространено въ самото село“, е неприемливо.

Македонскитћ прбселенци, или тъй нареченитВ „арнаути“, не сж дошли наеднжжъ ; тб сь врийждали на групи въ разстояние на десетина години. Оеввнъ въ Брацигово: много сімейства се поселили въ близкото с. Козарско, а н колко и въ с. Црънча.

Не само „арнаути“ сж се првеелили въ Брацигово. При потурчаньето на Родопи г много сімейства отъ селата Осивово, Ферцово, ОсЪново (въ това село у нБкой си турски ходжа се намиралъ пергаментовь ржкописъ, въ който между друго се споменувало, че пр минаваньето на помацит въ мохамеданство станало ужъ прВди 270 години; отъ това сљшото село ми показаха нЪкожко турски довумешта отъ 1162, 1136 и 1238 год. турско лЪвточисление, въ които името на бащата е още славянско, а на сина турско: Милопюоглу Ахмедь, Митре(вь) Юмеръ, Велю(въ) Мустафа) избЪгали и се настанили въ Брацигово. И до сега се помнятъ нЪкои отъ твзи сЪмейства: Карналови, Хриш- чови и др.

Старото ифстно население, което заварили тукъ „арнаутитЕ“, било наречено отъ тЪхъ „мърваца“. (Споредъ Кжачева, ор. с. 37, сега, „нпърваци“ се наричатъ само жи- телитђ на селата около Пиринския връхъ Али Ботушъ. „Мърва“, тамошвитЪ хора на- ричали ситвежъ отъ вхглища, а „мърваклъкъ“ означавало рударство). „Мљрвакљ“ споредь обясненията на г. Гаджовъ било идентично съ „простъ чов къ, разаа Вчевъ, гевшень". ДввътВ племена се сиЪ свали иомежду си; само че жена ,арнаутка", женена за „мър- вань", е запазвала своето наръчие и обичаи, когато наопаки жена „мървачка“, женена, за арнаутинъ е усвелвала обичаит® и нар чието ва мъжа си. К. Иречекъ споменува въ Брацигово и трето племе „болгари“, тракийски нрЪселенци. И ось чухъ това име, само че неможаха да ми обяснять, дали то принадлежи на трето едно племе, или мъкъ съ него наричатъ едно отъ двЪтЪ пб-стари племена.

Брациговски картчия. Въ Брацигово, както е извфстно, се говорять двђ нарЪчия: костурско и редопско: но тБ вече доста съ влияли едно върху друго, та единъ „арна- утишъ“ це говори чисто костурски и единъ „мървакъ“ не говори чисто родоиски, та човЪкъ често пжти е въ недоум ние, какь да си отббађжи извћетно явление. ЗабћлЪзва се че зарнаутить" се срамувать вече да говорять костурски, особенно ирвдъ чужды хора, та 'родовското нарђчие взима връхъ. Тукь ще съобщвк само ивкеи откжелечии езиковни явлення, които можахъ да схвана връзъ кљсото си вр столванье въ селото.

Римезъмо. Къмъ съобщенитЪ отъ К. Иречекъ въ „Се у ро Вићагзки“ 21 думи съ зашазени носовки, азъ вече въ прЪвода си „Ваяжество България“ з. П стр. 436 прибаввхъ неви 6: жида, сбмда, сіндове, види (ужъ), кломбо [умал. клбм(6)че), одінда (отвждъ). Сега мога да вритура още говбяда, тубида (съкр. тро- малко, неорг. отъ троха?).

2 з. вАшка, дати, раката, флана, умра, мйсту, живлат, бящи, лічба (щЪха), гузяЯма, но нема.

а бевъ акценть се изговаря малко тъжно, което азъ отбБлЪзвамъ съ А. ено бевъ акцентъ-- като м и у: бизўмиу, нитва си, уртй (хорати).

==: нишчу, вашчу (нашето), шчо, бичи, залачу ти сё, нишча (неща), пушче.

Отпадате ка гласни: батту (батето), рАбта (работа), гавем (гледамъ), етарту (старото), мойта, чана (чичана).

Отепадаме на съгласни: госту (господь), люйти (людьетЬ), зе | ти, утдана (отдавие ), бру (хоро), &рчё (харча), прдиш, тад, с48, турі (турйхъ), сй4та.

Други езиковки явления: ахй (или), азлёзі (излаза), эдин, вбсма, мбна, риркивл ; й-"му, вмъ; мейнити-=неговит$; у піну (у него, въ каца); ръкити, нутити; пут (цвътъу, ваєўль; погимна (вогива); къ (какь), ко (какво); дън.

Нартчия: вбчеру, сутриву, честум пётлю (на разсъзнувавье).

Отдњлки думи: красну (хубаво), баба кіля (мвсечина), джагљртам (чеякамъ), павиа (умъ, собствено ядната на орфха), крбкар (арпаджикь), красат (възкисехъ), удрёх-

5

на хорището да се полюбувамь на кръшиото моминско-ергенско хоро, притичаха се при мене млади и стари да ме питать, да ли съмъ записаль и едикоя дума, зная ли какво значи едикол си дума, та по този начинь голфма е вфроятностьта, че съмъ събралъ речи цБлото лексикално богатство на тоя езикъ. ДумитЪ отъ чалгжджий- скин езикь ми съобщи Георги Хр. Гюлиметовъ, отдавнашенъ ци- гуларь, сега кафеджия въ селото.)

1. Врациговскиять мешровски (дюлгерски) езикъ.

За сжществуваньето на особенъ, съсловенъ говоръ между дюл- герския еснафъ въ Брацигово пръвъ загатна А. Теодоровъ въ сволта статия „Приносъ къмъ въпроса за българскитБ носовки“ (СПС. кн. Ш. стр. 142 и сл. 1882 г.), но захласнатъ въ своит изслфдвания за назализъма въ Брациговския говорь той не ще да е отб л залъ нищо отъ дюлгерския таенъ езикъ, или поне не ни съобщава нищо по-близко за него. Едва сл дъ двђ години, на 1884 г. В. Иречекъ, прЪдъ наблюдателното око на когото нищо не е могло да изббгне, ни съобщава въ статаята си „Пжтни 0$- лБжки за Ср дня-Гора и за РодопскитБ планини (СПС. кн. ХІ. стр. 5. сл.) 16 думи отъ тоя таенъ езикъ, като добавя, че той е пъленъ съ албански елементи. На 1885 г. скщитБ тия думи за- едно съ други още 7 д. (всичко 23) той ни съобщи въ статията си „Сопуепцопейе Сереітергаспеп аа! дег ВаПкапра те!“ (Аг-

вати (носърнали), валинки (плъстени ботуши), да си улЮди къщата (да си нареди стаята), да дмпа (да зипа), ймат са (обичать се), ми са прави (струва ми се), запивам (годявамъ), лапавки (черни сливи).

Лични имена: Цилю (Василь), Ванчу (Иванчо), Ицу (Христьо), Личо (Илия), Фбля (Флора), Лика ( ), Вета (Елисавета), НАситу (Атанасъ).

Низзанця на мьстности: Рбпени, Драгуница, Нерезе (връхъ), Банище на западъ отъ Брацигово край пжта за Пещера, дЪто извира слабъ топълъ изворъ, Барутчийница, край н Ъкогашния друмъ въ посока къмь Пазарджикъ, двто се намирали жел зни згории.

з) Същото лице ми съобщи, че и гръцкитв дюлгери имали свой особенъ дюл- герски езикъ. Пріди 20-тина години той дюлгерувалъ въ Сливенъ заедно съ други зи- дари гърци отъ Одринъ, отъ които помнфше още сліднатіф гръцки дюлгерски думи:

ангида с. ж., мома.

льуфб с. мн. ч., пари. — Оть Алб. Ги/6 а то отъ тур. °иїиѓе плата; нгр. Хоф, бълг. љефе, рум. 1еа . Меу. Её. УЮ. 249.

мохбе с. м., чорбаджия.

мохуса с. ж., чорбаджийка.

прахалати ми то стамо работсте полека. Глаголъть ще да е гр. пратто, ра- бота; сљществителното ми е неясно. — Алб. ргадаї аз, уталожвамь се, пръставамъ (за вЪтъръ); ргай, почивамъ, сшж. Меу. А. 5+. У, 99.

раши гл. иде. — Нгр. рабо, драбо, пристигам».

) Сжщиять се занимава и съ изработваньето на лаути (муз. инструментъ подобенъ на тамбурата, само много по-голвмь и сь по-кжса дръжка; думата е араб. сь членъ аГойд, дървенъ ииструменть и се срЪща въ всички европейски езици). Едпа подариль и на Соф. народень музей. Той има и мпого други занаяти.

6

Су Г зјау. РЫ. ҮШ, стр. 99 слд.). Въ „Княжество България“ часть П стр. 440 тьй схщо споменува за тоя брациговски „жаргонъ“, но не ни съобщава вече нищо по-ново. Само въ една бЪлЪжка (стр. 441) той ни обфщава, че въ най-близко вр ме ще съобщи повечко думи отъ тоя езикъ, което поради други залиси, види се, до сега не е направилъ. На 1896 г. се появи широко замисле- ната студия на проф. В. Ягичъ, Пе Серешзргасреп Бе деп Уауеп (51гапоѕрегісћќе а. Калв Акаа. а. Ұіѕѕепѕеһ. іп УУіеп. рћи.-ћазе. Сјаззе, Ва. 133), въ която той подлага познатитћ до тогава материяли отъ всички славфнски тайни езици на критически разборъ, за да обясни всестранно славвнскитБ тайни езици въ тБхния лексикаленъ съставъ. Въ нея той прЪди всичко разглежда домашнитБ срЪдства, съ които си служать славБнскитБ народи, за да маскирать и направятъ неузнаваеми славђнскитђ думи въ тайнитв имъ езици, като оставя за другь пжть разглежданьето на чуждитђ елементи въ тБхъ. Въ статията си проф. Ягичъ споменува и за брациговския дюлгерски езикъ, но само толкозъ, колкото му е било извБстно отъ бЪлЪжкитБ на проф. Иречекъ въ Агећју Ё Зах. РЪШ. Той ни дава и обяснение на двБ думи (кривата черква и джайко попъ), които азъ отфърлямъ (Вж. пд-долу въ річника). Студията на проф. Ягичь при обясне- нията на своитБ материяли често ще цитирамъ, като правя срав- нение на новообразувания въ брациговския дюлгерски езикъ съ по- добни у другитђ славђнски тайни езици.

Сравнително най-много материялъ отъ брациговския дюлгерски езикь (113 думи) ни съобщи Д-ръ Ив. Д. Шишмановъ въ ста- тията си „БЪлБжки за българскитв тайни езици и пословечки го- вори“ (Сбм. ХП, стр. 15—50). Въ нея собствено той ни запо- знава съ съдържанието на цитираната по-горБ студия на проф. Ягичъ, и за да улесни задачата на уважаемия професоръ, когато ще разглежда въ една бжджща студия чуждитђ елементи въ сла- вЪнскитБ тайни езици, Ш. ни съобщава материяли освЪнъ отъ брациговския дюлгерски езикъ, още отъ прилфиския папуджийски езикъ, отъ тайния езикъ на дебърскитБ зидари, отъ дюлгерския езикъ на с. Ковачевица, отъ стивастарския (драндарски) таенъ езикъ, отъ тайния езикъ на Крушевскитђ зидари и отъ прилЪпския про- сяшки езикъ. Азъ ще имамъ по-долу често случай да цитирамъ думи отъ тБзи тайни говори, когато ги сравнявамъ съ своитЪ ма- терияли отъ брациговския дюлгерски езикъ. Часть отъ лексикалното богатство на тоя таенъ говоръ (50 думи), което ни съобщава Ш. 65 вече по-рано съобщена отъ Ат. Мишевъ въ ХІ т. на мини-

7

стерския Сборникъ (стр. 185), друга часть (39 думи) му е съобщилъ г. В. Грамполовъ; не е ясно само, отъ дБ е записаль останалитБ 24 думи.) Заслугата на Ш. досбжно българскитЬ тайни езици изобщо и брациговския дюлгерски езикъ отдфлно е и тая, че той се опита да даде етимологията на голБма часть отъ тБхъ, съ малки изключения, сьвебмь сполучливо, -- колкото се отнася до браци- говския дюлгерски езикъ, който въ случая ни интересува.

Когато пригатвяхъ материялитБ си за печать, узнахъ отъ Шишмановъ, че въ ХУЇ--ХУП кн. на министерския Сборникъ се печаталъ единъ „Приносъ къмъ българскитБ тайни езици“ отъ Петко К. Гхбювъ (стр. 842—875). Г-нъ Гжбювъ бб тъй любезенъ, че ми позволи да разгледамъ въ коректура неговитБ материяли и да на- правя нЪкои сравнения сь своитЪ, както читательть ще забълЪжи по-долу. Неговиятъ приносъ се отнася до езицитЪ: дюлгерски, дрън- дарски, просяшки и цигуларски. Единъ недостатъкъ на неговия материялъ по дюлгерския езикъ е тоя, че той е събиранъ „отъ ра- ботещи въ София македонци дюлгери, надошли тукъ изъ разнит крайща на Македония“ (Дебърско, Битолско, Прил пско и отъ много други м ста, но не и отъ Брацигово), но при това не е могълъ да отбЪблЪжи при сљбранитћ думи, коя дБ се говори, та по тоя начинъ той е образувалъ единъ дюлгерски єзикъ, който въ този си лексикаленъ съставъ нийд не сжществува и нийдБ се не говори. За това и азъ въ цитатитБ си го наричамъ дюлгерски езикъ на П. К. Габювъ.

Отъ материялитЪ, които азъ съобщавамъ, изглежда, че браци- говскиятъ дюлгерски езикъ е изобщо най-богатъ таенъ езикъ. ДоклЪ г. Гжбювъ съ свойственото нему ум%ние е могълъ да събере отъ всички дюлгерски езици едва 360 думи (ор. с. 844), лексикалното съкровище на брациговския дюлгерски езикъ, което тукъ обнародвамъ, възлиза на 390 думи. Оть твхъ за пръвъ пжть се съобщаватъ отъ мене 277 думи; 94 намБрихъ публикувани и у Ш., а осганалит 19 се сръщатъ само у него. За да се знае, кои думи се срЪщатъ и у Ш. азъ съмъ турялъ до тБхъ въ рБчничето въ скоби Ш. Ако и тълкуваньето на думата е негово, тоя знакъ стои слБдъ тълкуваньето. Думи, които се ср ъщатъ само у Ш. съмъ отб$- лЪзалъ съсъ сШ. Азъ се опитахъ да дамъ етимологията речи на всички 390 д.; до колко сполучливо, остая вЪщиятъ критикъ да се произнесе. Не ми се поддадоха само 32 думи. Като резултатъ на

') На стр. 30 четемъ: „азъ привеждамъ тукъ въ азбучепъ редь не само 50-т5 отдблни думи, а и всички други, които можахъ до извлекх изъ разговорить" (съ кого?)

8

моитБ изслБдвания се оказа, че 147 д. сх албански, 138 домашни съ условно значение, или пъкъ новообразувания, 30 гръцки, 26 турски, 7 румжнски, 4 цигански, 4 италиянски и 2 испанско- еврейски.

Отъ сравненията, които мажахъ да направя между брацигов- ския дюлгерски езикъ и другитб тайни български езици споредъ материялит в, обнародвани отъ Шишманова и Гжбюва, намфрихъ много малко сходство по между имъ: около 11 думи изглежда че сж заети между брациговския дюлгерски езикъ и останалитв тайни езици, приблизително други 30 д. също иматъ много общо, но тБхъ като че всБки таенъ езикъ е заелъ самостоятелно отъ първоначалния изворъ — чуждъ нЪкой езикъ, или самиять домашенъ говоръ. Азъ изобщо дохождамъ до заключение, че речи всички български тайни езици сх се образували самостоятелно и че сравнително малзо сж заимали единъ отъ други. Въ туй отношение стои разбира се най-горБ брациговскиятъ дюлгерски езикъ. Мн Ънието на Шиш- манова по този въпросъ не ми е ясно: така на стр. 46 (ор. с.) той казва: „Оть шестьтБ тайни езика, които разгледахъ, прилфл- скиятъ папуджийски, дебърскиятъ и крушевскиятъ таенъ дюлгерски езикъ, прЬдставляватъ най-голБми сходства въ річника, и изглежда да образуватъ една група“, а 13 реда по-долу четемъ: „Общи думи въ всички 4 тайни езика въ пр$дставенитЪ тукъ материяли н ма. По-общи сж само названинта на циганитћ дрен, дренове, циг. манука и назв. на паритђ пилафки, пилавки въ Прил., Деб. и Брад. тайни езици. По-разпространени сх и думитђ орденка и посен“.

Брациговскиять дюлгерски езикь, който отъ самото население се нарича мещровсви, до колкото можахъ да разпитамъ, освЪнъ между зидаритв въ Брацигово, се говориль и въ Пещера и с. Ко- зарско; кжсото врБме обаче, съ което разполагахъ, не ми позво- ляваше да провђра на самит м$ета туй нЪщо.

Понеже брациговскиятъ дюлгерски езикъ е станалъ изв стенъ въ пб-главнитђ си изрази речи на ціло Брацигово, у младит$ дюл- | гери се е появиль стремежъ да стъкмяватъ нови думи покрай поз- натитђ стари. Такива думи отъ втори слой ми съобщиха че били: карагларец слънце, покрай по-старото разко, прихт попъ, покрай по-старото джаїко, фитограф мисирка. Повече такива думи немо- жаха да ми съобщьктъ.

За откриванье на албанскитБ елементи въ брациговския дюл- герски езикъ си послужихъ съ рЪчника на С. Меуег, Е&уто]оел5сВез УУбгіегриср дег аПапезізсреп Әргасһе. Зігаз5рбигя, К. 7. Тгірпег.

9

1891, който и цитувамь на всждЪ. НБкоя и друга дума, които не можахь да намфря нито у Майера, нито другждв, ми изтълкува, г. П. Чилевъ, учитель въ Софийската мжжка гимназия, добъръ поз- навачъ на албанския езикъ, комуто тукъ изказвамъ своята дълбока благодарность.

акату нар. тукъ. — Алб. Ке)6 тукъ. Меу. Е. У\Ъ. 1. Въ брациговския дюлгерски езикъ често виждаме, че се прибавя частицата а къмъ албански думи. Вж. по-долу акьў, ангбрдам, ангревам са.

акьу, акьушти м ст., въпросниятъ, за когото става дума. У Ш. съ значение на „тоя“. Алб. Кай тоя. Меу. Кі. У. 1.

аламанин с. м., турчинъ, сжщо и Иречекъ (П. Сп., Атећу и пр.) аламанчо, старата дума за нвмцитЬ. МИА. Гехісоп 3, аламанинъ дЛарамбс. МІКІ., Т. Е. 245.; Спшш Ур. І, 218. Тихонр. Пам. отреч. русск. литер. т. П 440: аламанин орель в. (Изъ сръбски ръкоп. отъ ХУ в.). Така и до ХҮП. вЗкъ у българитЬ: „Та отиде Еень на воиске на Будимь, та се би сась Аламанци този літо, а тоин нема що да стори на Аламанци, и пр.“ (Български лЪтописенъ разсказђ отъ края на ХУП вЪкъ оть М. Дриновъ. П. Сп. 1882. кн. ПІ. стр. 10). Алб. агатап німець, отъ турски аїатап, ід. Меу. Кі. ЖЪ. 8. Защо и кога е изм$нила думата значението си, не ми е извЪстно. Чини ми се, че въ това значение тя не се употрЪъбя само въ брациговския таенъ езикъ. Вече Вук обяснява аламан съ 2тдатиз (као аламани поједоше, т. е. жедно). Микл. Е. УЪ. 2 мисли куманить. У насъ на нБкои мЪ ста се казва азаманин на човЪвъ, който има турски характер». Дюв. 237. съвсъмъ фалшиво обяснява „аламанка девойка“ (Милад. 32) отъ тур. е!-атат, диагиег, єтасе, рагаоп, загее. „Взятое вмЪстБ съ его приложенемъ дВвойка, означаетъ -- милосердная дфвушва“. (Ш.)

ОА кадьна. Вж. аламанин. алижінско кърче с. ср. кадънче. Вж. корче. урні з ангбрдам гл. умирамъ. Алб. 70073, вкоченясвамъ се, издъхвамъ, умирамћ. Меу. Её. \Ъ. 306.

ангрбвам са гл. ставамъ, дигамъ се. Алб. пдте вдигамъ, изправямъ | и пр. Меу. Еб. У. 306. (Ш.) Въ дюлгерския езикъ на Гжб. грсвам = ставамъ. Сбм. ХҮІ, 846.

озахтбльа с. м. господь. Прилича на циганска, но у Микл. не я намврихъ.:

бабайт прил., голвмъ. Турск. бабй-гийт юнакъ. Бабаит мештра уста башия. (Ш).

бабайтата тира с. ж. конакъ, управление. Гр. Фора врата, норта. Срв. „Високата Порта“.

бабайтин с. м., голЪмецъ.

бабка с. ж. джамия. Въ Пазарджишко „бабка“ се нарича цвђтето кокиче (сајалбћиз піуајіѕ); съ това значение думата не намираме нито въ рђчника на Дювернуа, нито въ рЪчника на Герова. Джамията е наречена тъй споредъ бБлата боя и формата на растението.

10

‘бадита с. ж. надница. Отъ алб. тфе-нФфійє; тбё прЪдл. на, 4 день. Меу. Е. Ур. 68, 265.

бакарбла с. ж. подаръкъ. Прилича на циганска. У Микл. не се срћща.

баля с. ж. каль. Алб. Раїїє каль. Меу. Еф. МО. 25. Иречекъ блато. (Ш.) Едва ли тукъ може да се отнесе блага = каль въ дюлгерския езикъ на Гжб. Сбм. ХУІ, 845.

бара с. ж. сћно. Алб. Ба’ трћва, сно, билье. Меу. Еф. \№. 26.

барба с. м. хаджия. Итал. рађа вуйчо, отъ дБто и въ алб. рагреа съ значение на „вуйчо“ и като прозвище на по-стари хора. Меу. Её. Хр. 26. Въ просяшкия езикъ у Гжб. барба == брада. Сбм. ХУІ, 868.

бачва на с. ж. цЪлувка. Итал. Фасіо, ђасгате, ђасватето цфлувка. И въ обикн. говоръ бакам, бацвам == пЪлувамъ. Геровь 22.

бблите уджаци с. ж. мн. ч. конакь, управление, схдилище. -- Тур. оджак, огнище, коминъ, фамилия, каща, династия. Срв. срб. оджак дворецъ, палать. М. Та. Е.

бёлчо с. ср. снфгъ. Етимологията е ясна. И въ дюлгерския ез. на Гб. ббаче = снЪгъ, бељица = въшка, въ прилЪпския папуджиски ез. и въ крушевския дюлгерски бела = ракия, а освЪнъ това въ прилБп- ския белиот -- арапинъ, въ стевастарския таенъ езикъ белига == яйце, въ драндарския езикъ у Габ. бело = яйце, бељчу = арапинъ. Сби. ХП.. 34, 40, 42; ХУГ 845, 861. — Срв. въ словенския „плинтовски“ ез. белец снЪгъ, въ чешката „хантирка“ реја бЂло брашно, но Реїка млЪко, Белу світлина, Бо день, па 660 при лунна свЪтлина, най-послЪ Бай сирене и мЪсечина; въ рускитЬ тайни езици білюсь снЪгЪ, бълуга бЪла ріпа. Ягичъ, ор. с. 28, 38, 68.

бербат прил., лошъ. Перс. фетђаа развалень, разрушенъ, загубень. Мі. Таг. КІ.

беса с. ж. въ клетвата ,ббса та бес“. Алб. Ьезе в'Бра, договоръ, примирие и пр. Меу. Е. Ур. 33. АШапев. 544. 97. (с Ш.)

бечка с. ж. овца, новообр. Сближ. съ бейка невъзможно. Подирната дума е заета вфроятно отъ алб. реле, тоски Реге отъ сл. біль. Ср. сръбск. ирвеника червена коза. Меу. Кі. МЫ. 31. (Ш.).

бечкар с. м. овчарь.

биковит прил., якъ. Оть бикъ, познатђ по своята, якость.

бир с. м. синъ. Алб. фіг синь. Меу. Кі. МБ. 37.

бита с. ж. вилица. На мЪсто вита?

благ с. м. захарь. Срв. блага медь, захарь въ езика на македонскитђ. стивастари, благж ябълка, благжта = хлава, въ драндарския езикъ у Габ. блжгжтж = халва, медђ, петмезђ и др. сладки нфща, блжгж- танку = халваджия. Сбм. ХП,, 42; ХУ, 54; ХУІ, 861, 862. И въ рускитђ тайни езици сластимь == захарь. Ягичь, ор. с. 76.

бланчосам гл. дћламђ. Срв. рум. Мата тънка дъска.

бльона гл. храня. Срв. алб. ОГеп42е, стомахь, коремъ. Меу. Кі. МЪ. 39.

брбке с. м. мн. ч., потури. — Алб. ђлеке панталони, отъ лат. фгаса Меу. Ее. Ур. 46. Срв. втората часть оть бълг. беневреци, сръб. беневреке, беневраке, бенебреке, рум. фегпегесі и алб. бгепфесск. Първата часть. оть думата е тъмна.

11

брбнду нар., вхтрЪ. Алб. ђуепаа, тфуєпаа ватрі, може би отъ лат. ре- уініиз. Меу. Кі. Уб. 47.

брич, бричајку с. м., хлЪбъ. Алб.? Ср. тфги), торта мЪся, ђгит, пит, тите тесто за хлЪбъ. Меу. КЕ. \Ъ. 49. (Ш.). Въ тайния дюлгерски езикъ на с. Ковачевица (Неврокопско) бринго = хлЪбъ. Сбм. ХП., 40.

брушинеко букало с. ср., гайда. Ново образов. отъ брукам. (с Ш.).

бръз с. м., циганинъ.

брънза с. ж., сирене. Рум. 57424.

буркач с. м., мажъ. Алб. бит, биге мажь, скпругъ. Меу. Её. Ур. 55.

буфбла с. м. чорбаджия. Иречекъ сближава съ итал. бијјопе гр. штоо- Вобуос. Възможно е отъ итал. ђијјаге надувамъ (Вийо силенъ вЪтъръ), буфбла = надуть човЪкъ. (Ш.). Азъ мисля, че думата е най-близка, на рум. Бийеа, име, което се дава на човћкъ, който е много голЪмъ. Паше, Е. Мопуеаа дісііоппаіге гоптат-Ёгапса1$ 163. Въ Дюлгерския езикъ на Гжб. буф господарь. Сбм. ХУІ, 846.

буфелица с. ж. чорбаджийка. Вж. буфела.

бърам гл. работя. Не го бъра пуна не го бива. Набърах го направихь го. Шчо бърахте какво работихте? Какво да бъраме какво да правимъ. Бърънска лазарница хубаво работно врме. Алб. Фа) гег., реп тоск., 607 Дебъръ, бин сиц. правя, работя; беге дфло, работа. Меу. ЕК. Ұр. 23. АШ. 5614. 61.

бърал рупицко гл. пазарявамъ. Относително втората дума срв. перс. гирёе единъ видъ златна монета, бълг. рубия, рум. тифіе, гръц. фобти, фоотиёс. МИЛ. Тик. КІ.

бЂрго нар., скоро. Македонска дума.

бЂрлив прил. лудъ, глупавъ. Срв. брымья бЪензя, лудувамъ. Геровъ, РБаникъ 78. |

ва! с. м. масло. Алб. 001, са), гег. со) масло. Меу. Её. Ур. 462.

варголесто с. ср. яйце, диня. Въргалямь търкалямъ, вжргулесто ніщо

. обло (Ш.). Въ Ахъръ-Челебийско изваргуљили == изоблили. Сбм. І, 141.

варновачко с. ср. заходь. Отъ алб. угапе, угапеђе гег. тъменъ? Алб. дума е старь заемъ отъ старслав. врань. Меу. Еф. УР. 478.

векот нар. много. У Шишманова векут доста. Общомакедонски векот мпого. ВЪкъ.

вбтам са гл. отивамъ; вета; са иди. Алб. още, гег. сеет вървя, п- тувамъ. Меу. Еб. \Ъ. 468, АШ. 5%. 96. Иреч. Пер. Спис., Атећ. и пр. (Ш.). Макед. бълг. витосаё се махни се.

вкбпам гл. хващамъ. Обикн. д. И въ крушевския таенъ дюлгерски езикъ дбхољаг == хвани. Сом. ХП,. 40. Стоп въ свръзка съ обикновената българска опкопча се = отърва се, скопчено == заловено.

вбгльу нар. дребно. Алб. гдуейв малъкъ. младь. Меу. Её. Ур. 477.

вӧзат са гл., соше. Срв. народното изречение „гръцки кола“ сойиш.

врбща с. ж. човалъ. Обикновена д. макед. врекя, изт.-бълг. врътище.

вулджа гл. бия. Шишмановъ сравнява думата съ алб. си 08 удрямъ печать, отъ новогр. ВоблЛо, ВооЛАшуш. Азъ мисля, че думата е по- близка до циганската сир би! задникь, родех. Мі. Діє. УШ. 95.

вурам гл. слагамъ, застрблямь. Срв. тур. Фойгонсітад бия се. удрямъ се. Вапсш её Кіейег, Рісбіоппаїге фиго-Капса!в, +. П. р. 1178.

12

вчепкувам гл. пазарявамъ; дж вченкжме да пазаримъ. Обикн. д. (ен). Въ езика на стивастаритЪ фчепкзам хващамь. Сбм. ХУ, 58.

въргулям гл. бия. Оть вургилямъ? Въ дюлгерския ез. на Гжб. вхрклеш, вржкеш, вжртлес == родех. Сбм. ХҮІ, 846.

въртелбшка с. ж. воденица. Думата е ясна. Въ драндарския езикђ у Гжб. вжртимігувж = воденица. Сбм. ХУЇ, 862.

въртокъшник са прбта на вжтрЪ отива зданието, не върви право сгра- дата. Каква е връзката съ обикн. д. вортокжщнихь стонанинь, не мога да отгатна!

габер с. ж. годеница. Срв. гръцки уаилрбс младоженекъ, сжпругъ, зеть. Въ стивастарския сьсловень таенъ езикъ габер = зеть. Сбм. ХШ. 43.

тадаля нар. полека. Споредъ г. Чилева сжщата дума съ това значение схществува и въ албанския езикъ. Да ли німа нЪщо общо съ игр. аүх№а? У Меу. не я намираме.

гивич с. м. зеть. Срв. тур. гюзеги годеникъ, зеть. Тилковъ, Турско-бълг. рЪчникъ, 454.

глу(в)а с. ж. пушка. Йречекъ (Патувания 441) отъждествява думата съ глуха, което споредъ мене нЪма смисълъ. Правъ е Шишмановъ, като мисли думата за албанска, само че трВба да я произвеждаме не отъ духов, а отъ уГо же куфина, дупка. Въ това мнћние ни укрђ- пява и слЪдната дума глуф коминь. Меу. Кі. Ур. 126 произвожда алб. до е отъ бълг. глобъ.

глуф с. м. коминъ. Вж. прЪдната дума. глуфец с. м. мишка. Обикновена дума, у македон. плъхъ. Вж. у Герова, РЪчникъ 223 глушець мишка.

гльупалка с. ж. гозба. Срв. алб. уей отъ срб. јело ястие, и х дир ГЪЛ- тамъ лакомо. Меу. Еб. УЪ. 138, 233. Въ езика на дебърекитЪ зи- дари глъдпало, шлдпаньс = ястье. Ш. я мисли за звукоподражателна дума. Сбм. ХП,. 39. Срв. и обикновената българска лопамь, (изло- памъ, олопамъ) ямь, изямъ. Въ тайния дюлгерски езикъ на с. Ко- вачевица (Неврокопско) лъдпьа = ямъ. №. 40. Въ езика на прилБп- скитБ шивачи клбпарник == хлЪбъ, въ дюлгерския езикъ на Гжб. кльдпам == ямъ, кљопарник = хлЬбъ, клъдпачка = уста и љуфтам == ямъ. Сбм. ХҮІ, 846, 850.

гнетач с. ж. зеть. — Оть гнетж. Въ езика на прилфпскитЪ папуджии гнётам == ямъ. Сбм. ХП.. 34.

гнусен прил., лошъ.

где с. ж. уста. Алб. д0Ге, до)є. Мву. Кі. \Ъ. 126.

грапша гл. пиша. Гр. урафо, үр&фо. (Ш.). Да ли не е отъ същия про- изходъ и драпам чета въ дюлгерския езикь на Гхб.? Сбм. ХУІ, 847.

грапшалка с. ж. моливъ.

граишишар с. м. писарь.

грип с. м., ДЪдо, сиромахъ. Срв. гръц. уролбс свитъ, наведенъ, нагърбенъ.

гугуль с. м. цигара; завалькам гугуљ завивавамъ цигара. Срв. алб. дидиїіз пия. Срв. обикн. „пия тютюнъ“. (Ш.). Думата може да бжде произвеждана и отъ алб. дбуєїє въ изречението такагипає доддеїє дђто означава дебели и каси макарони. Меу. АВ. 5%. УП, 78.

18

гулеман, голчо с. м., вино. Шишмановъ пише гољуман, гбльчу. Иречекъ (Атену УШ. 101) обяснява наименуванието съ туй, че човБкъ отъ много пиенье най-послЪ оголява, осиромашява, остава безъ ср дства. Срв. поговорката „вино, вино голо, ти си ми продало воло“. И въ тайния дюлгерски езикъ на с. Ковачевица (Неврокопско) гбљчо = вино. Сбм ХН.. 40.

гурач с. м. камъвъ. У Шишманова гуреч. Алб. дик камъкъ, скала, ди- "= камъче. Меу. Е. ҰБ. 135. Иречекъ. Не принадлежжть тукъ гфралки = нозБ, гурам = ида, вървы, отивамъ, гурачка = нога, гурдін, гурбінка--кракь въ дюлгерския езикъ на Гжб. Єбм. ХУ]. 846.

гљбеке с. ср. куче.? (Ш.). Єрв. въ езика на прилЪнскитВ папуджии къёнтоско кучешко, отъ алб. Реп, Кем куче, рум. сапе, сёте. Меу. Е. Мр. 222. И въ тайния дюлгерски говоръ на с. Ковачевица кенче == куче, у стивастаритђ кунан = куче и турчинъ Сбм. ХИ... 35, 40, 44.

гьўлиата му варих плача. За първата дума срв. тур. гюляєк см я се; втората, па и самото съчетание не ми е ясно. Тя се срЪша и съ други думи, така: калишата варе — пфя (калишата-- пісень). Алб. оатёз сърдя, досаждамъ, отъ гр. Варб. Меу. Еб. УЪ. 463. Срв. сжию и бълг. д. варякамь нлача, Геровъ, РЕчникъ 109.

гьўсма с. ж. половина, свнка. Алб. ) итез половина, 9 Итезе половина; отъ послЬдната форма е произл зла и 9йгте сь сжіното значение. д йтез е произлЪзла отъ гр. Ямоос. Меу. Её. МЪ. 143.

діла с. ж. млвко. Алб. бай, ба? кисело млЪко. Меу. Кі. У. 83.

дасна с. ж., сватба. Алб. датзте, датвет, Чазте сватба. Меу. Еі. УТЬ. 62. (Ш).

дғьбваи гл., зная. У Шишманова дугъдвам помня. Срв. алб. «ід дп, Фед 00, тег. и паєд'б), пед о) слушамъ, отъ лат. име деке. Меу. КЕ. \Ъ. 66, А]. 5. 13, ако и значението да не е съвсЪмъ сжпюто.

джайко с. м. попъ. Алб. адайне-опі евешеникъ, отъ срб. дјакон, фасопиз Меу. Её. У. 80. Часів 27: срв. еръбе. дајко чичо, название на по- стари хора, също и дојка. МП. Тагк. Кеш. І. 44. (Ш.). Й вь тайния дюлгерски езикъ на с. Ковачевяна джеко = попъ, свещеникъ. Сбм. ХП.. 40.

джвйльа гл. пуша (тютюнъ) и пия (вино). У Шишманова жвили, жули ние. Употрћба се и инакъ. 9Куля.

джукольбсам гл. крадж. Срв. циг. джукланипе „Зећиткеге!“ МИ. 212. УП, 209.

джунанска с. ж., баница.

джура с. ж., ушуа. Срв. алб. Азигаей бракъ. Меу. Кі. Ұр. 82. Срб. цура момиче.

джурбіка с. ж. ушуа, публична жена. Вж. джура. Чеш. бигай пикая; въ обикнов. говоръ „пикла“ за жена изобщо.

джує(т)ра гл. ударя, бия, У Шишманова джустри бие. Той пр Ъдпо- лага, че е звувоподражание. — Срв. алб. 207, #507 тояга, бовдугань.

дзирва с. ж. прозорець; дзирко с. ср. око. Срв. въ гатанката за яйцето „нигде дзирка ни прозирка. Отъ зря. Срв. сръбск. гегавачки зракавица. Вук. (Ш.). Въ тайния съсловенъ езикъ на стивастаритВ зжриала == очи, въ просяшкия езикь у Гжб. здракаља = очи, здракам = гледамъ,

14

виждамъ. Сбм. ХП,. 43; ХУІ, 869. У Герова рВчникъ дзирка = про- лука, дзиркамь = гледамъ. Въ Т.-Пазарджикъ дзёркали = очи.

да га. помня, знамъ. Алб. ді знамъ, діє мждрость, учение. Меу. Кі. УУБ. 66. (с Ш.). Въ езика на дебђрскитћ зидари дивам = давамъ, въ дюлгерсмия езикъ на Гжб. дивам = зная. Сбм. ХП,, 37, ХУІ, 846.

дбвличи са гл. пов. накл. ела. У Шишманова влечи (са) иде (влЁче се) „ Шуленишта панувайте, буфблата сж влечи“. Срв. въ съсловния таенъ езикъ на стивастаритЪ допиљавам = дохождамъ. Сбм. ХП,. 43.

долгорбчко с. м. свиня. (Ш.). Въ тайния езикъ на прилвпскитБ просяци рбчко конь. Сбм. ХП.. 50. Въ езика на срљбскитћ просяци (Вук) рашков = конь и рашковица = кобила. Вж. Лгичъ, ор. с. 24, комуто думата е сжщо тъй неясна.

дбра с. ж. рака. Алб. доге ржка. Меу. Её. Мр. 72. (Ш.).

драса с. ж., дъска. У Ш. драста. Алб. гег. дегазе, агазе дъска, маса, отъ итал. [еггагга. Меу. ЕК. УТ. 66. И въ езика на дебљрскитћ зидари драсдвинки дъсчици, а на крушевскитЬ драска; въ дюлгерския езикъ на Гжб. драсфинка == дъска. Сбм. ХП,, 37, 40, 47, ХУІ, 847.

драшта гл. бЪгамъ; му го драсна побћгна, (аор.) Гръц. дбрдоже, брони бЪгамъ, брасибс бЪгание. Срв. у Герова дращж вьзь планинжт ж вЂрвећ, качвамъ се полека лека. Сжщо тъй въ обикновения говоръ: „КЖД драсна?“ = кждЪ отиде; „взе дракитиь“ = забЪгна.

дрббна с. ж. леща.

дрёбнаджия с. м. дограмаджия.

дрен с. м. циганинъ. Оть дрфнъ? Въ езика на прилЗискитВ папуджии дренов, въ езика на дибаховскитђ стивастари дрьан. „Защото цига- нитЪ като дрБнътъ, който и зимі цъвти, не се божтъ отъ студа и ходъктъ голи и по хладъ“. (Сараф.) Възможно е обаче да е народна етимология. Срв. въ тайния езикъ на босненскитћ Осаћани трем човБкъ, тремка жена, тремче двте, отъ алб. #т храбъръ, младъ човЪкъ (Лао, Серешазрг.). (Ш.). И въ драндарския езикъ у Габ. дръйн, мн. ч. дргне == циганинъ (защото билъ изпеченъ, отъ студъ и пекъ, като дрьна). Сбм. ХҮІ, 862.

дреначки с. мн. ч, дърва. У Шишманова дреновачки. И въ стивастарския таепъ езикъ Оруна, зи дърво, -а; въ дръндарския у Гб. друну, -и = дърва. Сбм. ХУ, 54; ХУГ 862.

дренка с. ж., циганка. (с Ш.).

дреновата с. ж. торба. Постоянна принадлежность на циганина (дрен).

дренбви с. мн. ч., орЪхи. Вж. дрен. И въ тайния езикъ на стивастариті дрьан -- орбхь и циганинь. Сбм. ХУ, 54.

дрихта с. ж. жито; дълга дрихта ръжь. Алб. ду < жито. Меу. Кі. Үүр. 74. (Ш.).

дуан с. м. тютюн. — Обикн. дума. И алб. Фира отъ тур. диуан сжщ. И въ словенския „плинтовски“ ез. духан. Ягичъ, ор. с. 27.

дуе му г. безлич., страхъ го е. Обикнов. „издува го“ бои се.

дульбен с., болесть? (с Ш.). |

душика са гл. зор. 3 л. ед. ч., сБти се. Ср. алб. Зікот, белой, Хийт. из- глеждамь, внимавамђ, забћлфзвамљ. Меу. КЕ. МЬ. 405. И въ обикно- љепия говор дошикам». се сЪщамъ се. Геровъ.

15

дълъг с. м. пжть. Вж. дёлгата. Срв. гатанката за пжть „колкото самъ Ольсь, да съмъ правъ“ и т. н.

дългата бігай. И въ обикновения говоръ надавамь длъгж-тж побЪгвамъ. Геровь, РБчникъ 296. Въ Т. Пазарджикъ фани дългия (трЪба да се разбира пжть) бігай.

дідленце, дійле с. ср., дћте. У Шишманова гелиништа дћца. Алб. Чате дБте. Меу. Её. \Ъ. 60. И въ тайния дюлгерски езикъ на с. Кава- чевица гьфле-- дфте. Сбм. ХП.. 40. Въ дюлгерския езикъ на Гхб. гьал, љалофче == дЪте. Сбм. ХУІ. 846.

дьйхта с., сирене. Алб. 474% сирене; у Пулћвски дјаст. Меу. Е4. Үр. 69.

влпа с. ж., ячемикъ. Алб. еГр-04 сжщ. Срв. гр. #Афе, ФМрстоу ячемикъ. Меу. Е. МБ. 94.

жар с. м. огънь.

жблка с. ж. фурна. Огь ватрђшната форма на фурната (Ш.) Инакъ желка — костенурка, жълва.

зачури гл., повел. накл., запали. Оть алб. 15еГ, запалямъ? Меу. Кі. Хур. 446.

игрувам гл. ямъ. У Шишмановъ груе яде. Срав. алб. укйкзі лакомия, Сбеѓгӣѕвіскей, дике, от гърло. Меу. Кі. У. 133. Вж. и по-долу кърка яде, навЪрно отъ стбъл. корк». Или може би отъ рум. умга уста?

извлека гл., изгр%я.

извоза, гл., соге. Вж. вбзат са.

извънта гл. соте. Срв. циг. гапдо, ће сешив. М. Мо. УШ. 91.

излювам гл. перх. Срв. алб. Газ перж, кжпя, отъ лат. аоате; рум. (а, дама. Мет. КЕ. Мр. 237.

илето с. ср. илиндепь.

ипи са гл. повел. накл., качи се. Срв. гр. спе яздя на копь.

испбки са гл. аор., изпече се. |

јава с. ж., недЪля; 4 јави мћсецљ. Алб. ще седмица, отъ лат. һеріотазѕ. Меу. Еб. Ур. 162.

16ртето с. ср., бевіісшия? Въ дюлгерския езикъ на по ієрле съ сащото · значение. Сбм. ХҮІ. 848.

іуптин с. м. циганинъ. Въ бълг. говори егюттинь, гюптинъ съ сжщото значение.

Турдана с. ж., вода. Отъ ръката Йорданъ. И въ тайния езикъ на стива- старетћ урдана вода. Меб. ХП,. 45. Отъ Йордана Шишмановъ тъл- кува и дрденка ракия въ езика на прилпекитВ папуджии. Той прфдполага че и ордуй вино въ вранския мутафч. езикъ е пб-скоро оть Йордана, отколкото отъ алб. итогд, пия наздравица, както мисли Ягичъ (ор. с.), съ чието мнБние съмъ напълно съгласенъ. Сбм. ХП.. 35. Въ говора на дебърскитВ и крушевскитБ зидари Тунджа (притокъ на Марица) == вода 1. 39,41. ПослЪъдниятъ примБръ подтвърдява горнята догадка. |

какаван с. м. циганинъ.

каль с. м. конь. Алб. Ха! Каїє конь, отъ лат. сараЏиз, рум. сад. Меу. Е. УУр. 170. А. ка. 15. И въ езика на босненскитћ Осаћани калац. (Миличевић). (Ш.). каль = конь и въ тайния дюлгерски говоръ на с. Кавачевица. Сбм. ХИ... 40. Въ дюлгерския езикъ па Габ. кальуче — куче. Сбм. ХУІ. 849.

16

каланйсахм гл., бъхтн, бия. Срв. нгр. ххх. тръсть, прачка, халаціа ударъ съ трьсть.

калишата с. ж. пісень. (Ш.). Оть игр. халбф викамъ, каня?

калишата вёре пЪя. За втората дума срв. љулмата му варих.

канделница с. м. схдия. Оть кандовам чета? Въ тайния езикъ на сти- вастаритВ кандилка пияница. Сбм. ХУ, 55.

кандбвам гл. чета. Оть рум. сата пЪя?

капзам гл. копая. Ср. тур. Краса вдълбяванье, вдълбочаванье, пото- пяванье въ нфщо. Ві. ріс. 1, 791.

карагларещ с. м. слънце. Новобразуванье. Интереено е образуваньето на тая дума. По старото вазвание на слънцето е ражо. Въ Бра- цигово се намиралъ обаче нЪкой си Райко отъ с. Карагларе, та и слънцето нарекли карагларец.

каркбльа с. ж. варь. Алб. Ев/Кеге, скут. Ез/!86,, също зеге (Пул. Кай ву) варь; отъ лат. сайїсагіа отъ са. Меу. Её. УЪ. 186.

каркелджи а прилг., лЪнивъ,